ЗАМЕЧТА̀ВАМ, -аш, несв.; замечтàя, -àеш, мин. св. замечтàх, св., непрех. Започвам да мечтая. Замечтах – както всички млади хора – да стана професор, учен, известен юрист. Ил. Волен, МДС, 28. Храненикът сядаше до масата на търговските книги и подпрял с ръка глава, замечтаваше за града, за собствената си кантора, която щеше да открие там. Кр. Велков, СБ, 35. Недоволен от богатствата и мирната си слава, Крез замечтал да опита и военната си чест. Л. Георгиев, БР, 1931, кн. 6, 207.