ЗАМЕЧТА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от замечтая като прил. 1. Който е в състояние на мечтателност, който мечтае. Клапингтън се замисли за бъдещия си съпружески живот. – Мистер Клапингтън, сега е ваш ред! – извика неочаквано високият химик, като застана пред замечтания момък. Св. Минков, Избр. пр, 58. Като се загледа в грациозно извитата талия на миниатюрната студена жена, [полковникът] добави като замечтан юноша пред портрет на любимка: – А каква грация, каква... Х. Русев, ПС, 37. Една абитуриентка замечтана / преди години се изправи тук. / На прага на живота се запита / къде е мястото ѝ в тоя град / и в тоя свят... Бл. Димитрова, Л, 305. ● Обр. Под нежната омая на вечер замечтана / и двама ний горим! П. К. Яворов, Съч. I, 76. Измамний пламък на скръбта ме води / през тайните на замечтани бори / към нови, непознати небосводи. Н. Лилиев, Ст 1932, 90.
2. За очи, поглед – който изразява мечтателност. Те били същите, каквито ги видял близо преди година: Орльо – дребничък, но енергичен, а Светла – висока, мургава, със замечтани очи. Сл. Трънски, Н, 467-468. Очите им, неподвижни и съсредоточени, гледаха някъде в пространството. Замечтаният поглед на хора, чиято мисъл лети някъде далеч. Й. Йовков, Разк. III, 54-55.