ЗАМЕЧТА̀НОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от замечтан. Лицето на моя приятел беше сурово, лице на дипломатически работник, в което нямаше ни следа от доскорошната разнеженост и замечтаност. Др. Асенов, СВ, 111-112. Погледите станаха смели и дръзки, но и някаква замечтаност и тъга се появи в очите. Д. Спространов, ОП, 226. От фините очертания на веждите, на носа, на устните му лъхаше безстрастна замечтаност и спокойствие на езически бог. Д. Димов, ОД, 92.