ЗАМÈШАМ1, -аш, несв.; замèша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Замесвам2; замисам, замешвам. – Той да посмее само да ме замеши, пък аз тогава нему – прехапа заканата си Вандо. – Като летораст ще го скърша! Ст. Даскалов, СЛ, 467. замешам се, замеша се страд. Когато замесеното брашно възкисне от кваса, що е у него, разбърква ся изново с топла вода и ся замеша с толкова брашно, колкото тесто требува. С. Веженов, Х (превод), 89.
ЗАМÈШАМ2. Вж. замешвам.