ЗАМЍГВАМ, -аш, несв.; замѝгам, -аш, св., непрех. 1. Започвам да мигам. Лихтенфелд обиколи бара с надменен и дързък поглед. Очите му се спряха само върху Ирина, изцъклиха се за миг неподвижно и после замигаха бързо. Д. Димов, Т, 115. Той остана до прозореца и замига от удивление. Дворът беше равничък вече. Ст. Даскалов, МЧ, 152. Видял да приближава млада капанка. Тя била толкова красива, стройна, че той замигал от учудване. Н. Каралиева, ЗБ, 44. Той беше забелязал как от няколко дена полянецът обикаля около тях и щом зърна майка му, почна да си усуква тънките мустаци, малките му очи бърже, бърже замигват. П. Тодоров, И I, 133.
2. Прен. За светлинен източник – започвам да светя с треперлива светлина. Иван се върна по времето, когато безкрайната редица на лампите замига по улицата. А. Наковски, МПП, 28. В края на дванадесетия час Гърчето изпусна кирката си и падна. Падна по очи, лампата на челото му се разби в буците, замига и угасна. Л. Михайлова, Ж, 104. В далечината замигаха хиляди светлини, големият град изплава из мрака като трептяща жарава. Св. Минков, РТК, 52. По високия небесен свод наизскачваха звезди, замигваха, затрептяваха. Елин Пелин, ЯБЛ, 10.
◊ Замигам като куче в лапавица. Разг. Започна да гледам виновно и да не възразявам, макар да ми се карат, да ме изобличават. – Партии ли? – извика троснато Сливата и замига като куче в лапавица. – Слушай мене – партии. Те ще ни спасят, комшу. Ти ми хортуваш нам що, ама днес сами чиляк не струва ни пукната пара. Ц. Церковски, Съч. III, 224.