ЗАМИЖА̀ВАМ1, -аш, несв.; замижà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да мижа. Кандилцето изпращя, намали пламъка си, замижа и докато Кина се сети да поеме дъх, то изгасна. К. Петканов, МЗК, 217. Той сложи кандилото в пезуля над леглото си, запали го и когато кроткият светлик замижа, изведнъж той се усмихна самичък. П. Тодоров, И I, 131. Някое кандило замижеше, затрептеше като да угасва, па светнеше изведнаж. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 406.
ЗАМИЖА̀ВАМ2, -аш, несв.; замижà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. Затварям, притварям за кратко време очи (око) при почивка, дразнене, силно преживяване, взиране и под.; зажумявам. Дава се заповед: да спим! Види ли [учителят], че някое гледа, тропва с крак и: – Спи бре! – грубо му се скарва. Непослушното момче веднага замижава. Т. Влайков, Пр I, 156. От небето като през було прозираше едва забележимо слънцето и дразнеше очите. Игнатий замижа. Ст. Дичев, ЗС I, 89. Тя замижаваше, за да задържи повече тоя образ във въображението си. Елин Пелин, Съч. III, 74. Замижах с едното око, а с другото се взрях в малката дупчица на кръстчето и ахнах. Г. Белев, ПЕМ, 32.
2. Прен. Разг. Само св. След колебание, раздвоение, решавам нещо, престрашавам се за нещо (посочено в следващото изречение). Мислеше често да купи вършачка. А много пари трябваха за вършачката, не беше лесно да замижи и да ги брои. Г. Караславов, С, 97. Овцете много му харесваха. Чудеше се какво да направи, но накрая замижа и ги купи.
3. Прен. Разг. Обикн. с предл. пред. Преструвам се, правя се, че не забелязвам нещо, обикн. нередно; зажумявам. – Не един, а десет такива свидетели, поставени нарочно, да ми изкарат, не мога да замижа пред тоя факт. Ст. Даскалов, СЛ, 475. – Лошо ще е, ако пред кривото замижава... Г. Караславов, ОХ III, 58. Нали пред истина не замижа, / нито премигнала си пред лъжа? К. Христов, В, 40.
4. Диал. За очи – отслабвам. Много арно ти кажал, речел му [на стареца] цар Давид. Звездите затемнеле ке каже: очите ти замижале веке. Нар. прик., СбНУ Х, 146.
◊ Гледам със замижало око; гледам със замижали очи. Разг. Правя се, че не виждам, обикн. нещо нередно. Ала откак сме ся сдобили с тоя добър учител, който умея да нареди такъв хубав ряд в училището, то не могат вече нашите общинаре да гледат със замижало око това нечто, но свойски ся стараят да подпомагат колкото повече могат и учителя, и училището. Хр. Данов, Лет., 1869, 141. Къде види бунар, замижи с очи. Диал. Пренебр. Пияница е.