ЗАМИЛУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Диал. Замилвам. Загалиха, замилуваха, зацелуваха по подутите бузки, по гойните меки ръчици детето. Ив. Вазов, Съч. ХII, 41. От гласот незин я познаил, оти била девойка и много я замилуал, чунки на сърце му останале сбороите незини. Нар. прик., СбНУ ХV, 108. замилувам се страд. и взаим. И тамо да му забаела баярката, ке му се отвързела магията и ке се замилуаат мажот и жената още по-арно. Нар. прик., СбНУ VI, 95.