ЗАМИЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; замилèя, -èеш, мин. св. замиля̀х, прич. мин. св. деят. замиля̀л, -а, -о мн. замилèли, св., непрех. Рядко. Обхваща ме чувство на нежност, на обич или милост към някого или нещо, става ми мило. „Той милееше за стопанството, както милееше за себе си.“ Хубаво бе замилял. Не напълни нито една силажна яма, не се погрижи за сеното, ами го остави да изгние по ливадите. ВН, 1961, бр. 3122, 4. Няма ли за мене кой да замилее, / няма ли за мене слънце да изгрее? М. Минева, МП, 24. Често замиляваше за къщи, за своите.