ЗАМИНА̀ВАМ, -аш, несв.; замѝна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. Отправям се, потеглям на път за някъде, обикн. с превозно средство; отпътувам, тръгвам, отивам. В столицата повече не можеше да остане, качи се на влака и замина за равнината. К. Петканов, В, 237. Той е напуснал града и заминал по посока на Ниш. Ив. Вазов, Съч. ХII, 170. Продаде дядо Петко една нивица, взе някоя пара и замина за Цариград. Ал. Константинов, Съч., 285. Един по един селяните се качваха на колата си и заминаваха. Й. Йовков, ВАХ, 26.
2. Непрех. Разг. В съчет. със същ. учител, студент, войник и под. Отивам някъде, за да стана някакъв, да осъществя дейност по значението на съществителното. Той замина войник, а нея цаниха слугиня в София. М. Грубешлиева, ПП, 9. Синът ми заминава студент в столицата. Δ Замина учител на село.
3. Прех. и непрех. Диал. Отминавам някого или нещо; подминавам. Моми и момци тихо си шепнеха. Цвета ги заминаваше с наведени очи и не поглеждаше настрани. Елин Пелин, Съч. III, 103. Той вървя два часа още, замина други села и най-после се бялна нещо пред него. Това беше Стряма. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 159. – При моста сме, казвам, при моста с лъвовете. – Льох, бре сине, че ний тогава сме заминали улицата. Чудомир, Избр. пр, 189. Доближихме до едно село, но като не знаехме дали е населено от турци или от българе, заминахме го. НБ, 1876, бр. 45, 176. Срещнали се у тесни клисури. / Дойна годи мирно да замине, / юнак годи мирно да не мине, / кон возвива, Дойна да цалива. Нар. пес., СбНУ II, 34. // Непрех. В съчет. с гл. минавам, поминавам, преминавам и обикн. със съюз и. Отминавам, без да се спирам, без да се застоявам. Навлязоха в едно село, минаха и заминаха. Никой не ги спря. Д. Талев, ГЧ, 111. – Да съм знаела да отседна там, където петролът вече тече като река, но на... Ами че тук даже и туристите не спират – минават и заминават. Г. Готев, ПШ, 79. Отсреща идат два змея. / Първият мина и замина, / вторият Радка запира. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 91. Потиря мина, замина. / Никой Стратиля не позна. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 22. Отговаря кукувичка: / „Аз кукувам, божа майка, / да си будя два овчеря, / два овчеря планинчеря, / че им стадо преминава, / преминава, заминава / във султанските кории“. Нар. пес., СбГЯ, 2207-208.
4. Непрех. Остар. и диал. С предл. край, покрай. Минавам покрай някого или покрай нещо. Дакито, когато заминаваше край лавката му, не се спираше. Ив. Вазов, Съч. VII, 4. Като се разтури хорото, Кънчо замина покрай къщата, дето живееше Николина. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 249. Когато покрай градски гробища замина, / аз влизам да си помечтая и почина. К. Христов, Мис., 1899, кн. 5, 486. – Чорбаджийо льо, Стояне, / вчера край вазе заминах, виждах баща ти, майка ти. Нар. пес., СбВСт, 390.
5. Непрех. и прех. Остар. и диал. Преминавам през някое място от единия до другия край; прекосявам. Замина през Дунава войвода Панайот, замина Тотьо, а най-после замина и хаджи Димитър. Л. Каравелов, Съч. IV, 70-71. Той [Ханибал] заминал през Пиренейските планини на север във Франция с 60 000 войска. Г. Йошев, КВИ (превод), 109. Калоян воюва, почивка не прави: / поход след поход и война след война. / Градове събаря, руши кули здрави: / дето той замина, пустошът мина. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 27. Аз заминах през гората, / сред юнаци ти седеше / като баща със брадата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. Ка излезна Марко от дворове, / ръгна коня чарклии махмузе, / та излезна низ града Прилепа. / Та замина през сърбската земя, / замина си преко Дунаво, / замина си земя каравлашка, / та изпадна под града Маджара. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 37.
6. Прех. Остар. и диал. С ходене или с превозно средство изпреварвам някого или нещо; задминавам. Без да усетя, изостанал съм пак назад: байко и тато далеч са ме заминали. Т. Влайков, Пр I, 285. Марко бутна Шарко добра коня – / робе стигна, стигна и замина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 32. Яко та, кончо, заминат / царските бели атове, / царят ще тебя да земе. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 97.
7. Прен. Прех. Остар. и диал. Надминавам в някакво отношение някого или нещо. – Каква хубавица си станала! – обърна се тя към Стиля и я прегърна. – Ти и майка си замина. К. Петканов, ОБ, 82. Летете, птици, в небесата сини. / Кат вас лети нагоре моя дух / и вази той стреми се да замине. К. Величков, ПССъч. II, 118. Сичката действующа турска войска, числеността на която някои възкачваха до 600 000 и даже 900 000 души – никак не заминава числото 259 000 души, с 340 топа. НБ, 1877, бр. 73, 283. Ви ся стараете да возвратите на народа вехтата му словесна слава сос учението, соревнующеся кой кого да замине в това велико дело. Люб., СбПер. п I, 38.
8. Непрех. Остар. и диал. За период от време – изминавам, преминавам, свършвам се, отивам си. Така дойде и замина една нова година, дойде и замина и втората, ето настъпи и третата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 429. Търкулна се зимата. Заминаха дните, както водите на Огоста. А. Каралийчев, ЛС, 66. Мина кратко време – и час не замина – / слънцето небесно пак загря свободно. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 44. Малко се време замина, / па си понуда потрасих – / петровка блага ябука. / Тия ябуки ядеше, / мене корите даваше. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 57. // Изминавам в повече; превалям, преминавам. Година сключи и замина, откакто нашите братия, бошняци и херцеговци, са хванаха за оръжие. НБ, 1876, бр. 21, 81. Пладнувай, девойко, / че си пладне доде, / доде и замина. Нар. пес., СбНУ VI, 48.
9. Непрех. Остар. и диал. За болест, чувство, усещане или обикн. нещо неприятно – отминавам, преминавам, прекратявам се. Болката не е лоша и скоро ще замине. Т. Влайков, БСК I, 502. Наслаждението е минутно и временно и ще замине скоро, за да стори място на омразата и на презрението. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 75. Когато паднем в беда, ние сме готови да целунем и краката на оногова, който помисли да ни помогне; но щом замине бедата, ние заплащаме с неблагодарност добрината на наший избавител. Т. Икономов, ЧПГ, 104. Много дена напред даваха на болния само чорба, по половин паница. И когато замина опасността на горещата треска, хванаха постепенно да го усилюват с по-хранителни ястия. Др. Цанков, ТМ (превод), 208.
10. Прех. Остар. и диал. Оставям, изоставям някого или нещо. Един син имаха те. Писмо през писмо им пишеше той, но как можеха да заминат земята си, къщата си, двора? Ст. Даскалов, СД, 198. – Ще дойдеш с мене на Стамбул, / ще дойдеш, друго не бива. / – Жив да си, аго, недей мя! / Как ще оставя баща си, майка си как ще замина. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. – От мъка вода наливам, / наливам и си разливам, / че съм двоица синове, / мило и драго заминала. Нар. пес., СбВСтТ, 431.
11. Прех. Диал. Не удостоявам някого с нещо, пренебрегвам някого; отминавам. Па деда господ заженил слънцето и секого поканил на сватбата, саде заминал гяволо. Нар. прик., СбНУ IХ, 134. Чичо Радуле, Радуле, / знаеш ли, чичо Радуле, кога Стояна женеше, / мене на сватба покани, / тизе ракия служеше, / менека наред замина? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 561.
12. Непрех. Диал. Обикн. св. Умирам. Двяте луди, двяте млади / йот севда са залиняли, / йот мерак са заминали. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 154. Донка си сама отори, / над дрехите си погледна: / Петърчо лежи загинал, / загинал Петър, заминал. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 187. заминавам се, замина се I. Страд. от заминавам (в 3, 5, 7 и 10 знач.). II. Взаим. от заминавам в 3 знач. По всички пътеки идат хора един през друг, настигат се, заминават се. Елин Пелин, Съч. II, 34.
ЗАМИНА̀ВАМ СЕ несв.; замѝна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Заминавам (в 8 знач.). Не се заминаха и 50 годин, откак вестготите оставиха Балканския полуостров, ето че го нагънаха нови варвари. М. Дринов, ППБН, 9-10.
2. Оставам, изоставам. Отначало синът отговаря на бащините си писма, но малко по малко отговорите стават по-редки и бащините запитвания се заминават без внимание. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 611.
3. Минавам, приключвам, свършвам се. Аз ѝ поблагодарих и ѝ казах за решението си да се не залавям вече с тази глупост. Това се замина, без да се повтори вече. Б. Горанов, ЖСГ (превод), 118.
ЗАМИНА̀ВАМ СИ несв.; замѝна си св., непрех. 1. Отпътувам от мястото, където временно или постоянно живея. – Взимам си сивото бомбе и си заминавам дори без да разбера каква опасност е минала през главата ми!... П. Вежинов, НБК, 348. В двора на хана затрещя кола по калдъръма. Подпоручикът и фелдшерът си заминаваха. Й. Йовков, ВАХ, 62. Румънските окупационни войски от два дена бяха се раздвижили и си заминаваха на части. Ил. Волен, НС, 90.
2. Диал. Отминавам. – Е ами, това ми е работата – рече Панчо засрамено, позасмее се простодушно и си замине. Т. Влайков, Съч. II, 93. Хайдутин, сине, да станеш, / бащин дом да си заминеш, / Балкана, майка, да хванеш. Н. Ферманджиев, РХ, 136.
3. Прен. Разг. Умирам. – Тук имам малко [пари], за друго ги пазех аз, ама сега, като трябват. На Петровден свещ мислех да запаля, да дам на поп Минча да почете за дяда ти Петра, че той непростен си замина. Кл. Цачев, ГЗ, 43. Но я няма вече мама. Отиде си през една запролетена есен. Подир една година и тате след мама си замина. Стана в същия ден, в който той беше дошъл на тоя свят, но след осемдесет и пет лета. Ал. Муратов, С, 20. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще расне над прахът. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 168. Аз си заминавам, скъпа моя, / доброявам може би днес дни. К. Христов, ППож., 88.
◊ Времето ми е минало и заминало. Разг. 1. Не съм способен вече да върша работата, с която съм се занимавал досега. Младите ме вече не закачат; времето ми за работа, за овчарлък, оране е минало и заминало. 2. Вече съм остарял. Стори ми място при тебе, / .. / тебе ти време минало, / минало и заминало. Нар. пес., СбНУ VI, 25. Заминава ме / замине ме тази (тая, горчивата) чаша. Остар. Книж. Спасявам се от тежко изпитание, не изживявам някакво страдание. Исус Христос говорил: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша! Но пак както искаш ти, а не както искам аз; нека бъде твоята воля, а не моята“. Д. Манчев, НН (превод), 111. Заминавам / замина границата (границите, мярката); заминавам / замина всяка граница (мярка). Обикн. св. Остар. Неодобр. 1. Прекалявам с постъпките или с думите си. 2. Ставам прекален. Това удоволствие изчезва и ся преобръща в уморяване и в болка, когато упражнението е много силно и ся продължи много время като всичко, което замине мярката. Ч, 1871, бр. 23, 714. Ненавистта му към тях замина границите. Δ Яростта ти замина всяка граница. 3. Излизам от нормите на нещо, не спазвам вече нещо. Но нейният здрав разсъдък и природният такт я пазеха да замине границите, зад които една девица или жена не може вече да запази гордото самоуважение към себе си и да гледа право в очите хората. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 39. Заминавам / замина на (за) онзи (оня, другия) свят; заминавам си / замина си от този (тоя) свят. Обикн. св. Разг. Умирам. – Родил съм се задушен и ако не е било едно младо докторче, щял съм да замина на онзи свят. ВН, 1970, бр. 5738, 4. Върнах се при Теня. Той беше отворил уста и с изплашени очи гледаше небето. Побутнах го, главата му се заклати насам-натам и аз разбрах, че е заминал за оня свят. К. Петканов, МЗК, 52. – Ако беше ме слушала, ако избираше по-малко, сега да имам две-три внучета по коленете си. А то, ще си замина от тоя свят, без да ми каже едно ангелче „бабо“, без да видя и тебе наредена. Ст. Чилингиров, РК, 106-107. Заминавам / замина с девер. Диал. Подкарват ме под стража. Замини, та седни! Остар. и диал. Заповядай! След десет минути аз бях вече у дядови попови. При него седеше онзи човек, който беше дошел из Влашко със старата и със синовете ѝ. – „Замини, та седни“, ми каза дядо поп. Седнах. Л. Каравелов, Съч. V, 211-212. Минава-заминава; минава и заминава; мина-замина. Разг. Бързо свършва, без да остави следа. Тя стана и поиска прошка за неволната грубост. В гласа ѝ, в погледа и жестовете имаше толкова нескривана мъка и угризение, че аз сам коленичих и също я молих за прошка. Случката мина-замина. Г. Райчев, Избр. съч. II, 183-184. – И това ще мине и замине – казвам с половин глас. Л. Стоянов, Х, 165. От мен да замине. Остар. Великодушно отстъпвам, съгласявам се с нещо, проявявам снизхождение, великодушие. Бай Ганьо извади кесията си, нарина една шепа монети, избра една и я подаде на берберина, ама я подаде така, като че искаше да каже: „Хайде, нà, нейсе, от мен да замине“. Ал. Константинов, БГ, 38. – Е хайде! Ще му купя едни дрешки, от мен да замине... Г. Караславов, Избр. съч. I, 333. Стана и замина. Диал. Забрави се. – Татко, продума той, сичко що стана, то стана вече и замина. Стани сега да помислим и да видим какво ще направим. Ил. Блъсков, ИС, 28.