ЗАМЍРАМ1, -аш, несв.; замрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. замря̀л, -а, -о, мн. замрèли, св., непрех. 1. За явление, процес и под. – преставам да бъда силен, активен, изявен, постепенно отслабвам, изчезвам. Щом стигнахме до гората, отдъхнахме и направихме кратка почивка. Тук бурята замира и дава покой на горските глъбини. Ламар, ГМ, 16. Три дни и три полунощи ремонтните възли кипяха от дейност. Отначало устремът на Алекси зарази всички, но постепенно работното темпо отслабна, започна да замира. А. Гуляшки, СВ, 60-61. В атмосферата ежедневно, ежечасно възникват и замират разнообразни въздушни потоци. П. Марков, А (превод), 61-62. Всички функции на тялото замират, но не се прекратяват напълно. Изследванията доказват, че с напредването на зимния сън кръвта се обогатява с повече въглероден двуокис. П. Петков, СП, 23. Улицата бавно опустяваше. По прозорците на някои къщи светнаха светила. Дневният живот замираше. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 180. // За чувства, страсти, вълнения и под. – намалявам силата си; притихвам. Ала малко по малко това недоволство почна да замира и да губи своята острота. Т. Влайков, Съч. III, 183. Там [в девствените лесове] замират страстите и тревогите, там се успокоява душата и едно нямо съзерцание пълни с блаженство сърцето ти. Ал. Константинов, Съч., 90. Те [чувствата] не бяха ни погаснале, ни изчезнале, а навреме бяха замреле да дадат място на други силни движения. Н. Бончев, ТБ (превод), 45.
2. Прен. За занаят, търговия, индустрия и под. – намирам се в състояние на упадък; западам2. В живота настана една криза – ужас. Парите изчезнаха, дребната търговия и занаятите замираха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 205-206. Бащата, дребен занаятчия сарач, на когото работата от ден на ден замираше, едва изкарваше за хляба. Б. Несторов, СР, 170.
3. Прен. Обикн. св. Оставам напълно неподвижен и мълчалив, безмълвен, обикн. поради силен страх, ужас, силно преживяване. През целия този ден и през следващата нощ Ангелика престоя затворена в стаята си. Сами бяха с бабичката, която бе замряла на леглото. Д. Талев, ГЧ, 415. Нов изстрел го накара да се просне върху мократа шума. Той продължи да се промъква напред пълзешком, вдигнал нагоре дулото на пистолета си. Отново замря на място. Ем. Манов, ДСР, 323. Нейният звънлив смях и влюбените ѝ очи го караха да замира от щастие. Ем. Станев, ТЦ, 59. Усети нейния топъл дъх и равномерното ѝ дишане и почувствува как главата му се замая. В миг затвори очи и замря в неподвижна поза, наведен над нея. Ив. Мартинов, ДТ, 158. Остър писък болезнено рязна слуха му. Бързо приближи вратата и замря, напрегнато заслушан да чуе какво става вътре. Х. Русев, ПЗ, 79.
4. Прен. Не показвам никакво движение. Реката беше се изтънила като конец и на места се губеше в камънаците, на места бе замряла в сини стъклени вирчинки. Ил. Волен, МДС, 221. Привечер вълните замряха, морето се уталожи. Н. Антонов, ВОМ, 76. Дни и нощи северният вятър лудя над равнината. После утихна, замря и странна, сънна тишина легна по цялата шир. А. Гуляшки, СВ, 331. Бистрият въздух е замрял неподвижно. Никакъв шум, никакъв звук, ничии стъпки, нито дори църкане на птиче. К. Константинов, НЗХ, 16. Отстрани на шосето се показаха избуяли на талази нивя, замрели в юнския следобед. Ем. Станев, ИК I и II, 9.
5. Прен. За звук, глас, песен – преставам да се чувам, заглъхвам. По нея [хлопката] се определя къде в гората пасе добичето или стадото, а вечер се разпознава между десетки други, когато се връщат от паша и многогласието на хлопките замира в здрача на селските улици. Ив. Коларов, Е, 27. Гласът изведнъж замря, сякаш някаква ръка бе затиснала устата. П. Вежинов, НС, 217. Смеховете на жените замираха самотно, мъжете смучеха нервно цигари и не се отдаваха на всекидневните си закачки. Д. Димов, Т, 351. Райна издигна ръцете си, искаше да каже нещо, але гласът ѝ замря на устата ѝ. Е. Мутева, РБЦ (превод), 170.
6. Прен. За селище или място, свързано с някаква трудова дейност – опустявам, ставам безлюден. Гарата със своите машини, вагони и служби почна постепенно да замира. К. Константинов, ППГ, 100. Зимата потръгна много зле: рудникът замираше, работниците бягат, защото са гладни. Х. Русев, ПЗ, 265. Малките селища в планината замират.
◊ Сърцето (дъхът) ми замира / замре от нещо. Силно се развълнувам от някакво чувство (радост, страх и под.). Обърнах глава и погледнах планината. Сърцето ми замря от радост. Ив. Мартинов, ПМ, 83. Аз все чаках старецът да вдигне пушката и да гръмне, сърцето ми биеше като чукче, дъхът ми замираше в очакване. Ем. Станев, ЯГ, 18. Той чу как отвориха капака на мазата и по стълбите заслиза човек. Сърцето му бавно замря, но страхът го накара да се изправи на колене и да посрещне удара. Кл. Цачев, ГЗ, 122.
ЗАМЍРАМ2, -аш, несв.; замрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. замря̀л, -а, -о, мн. замрèли, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започваме да мрем. Храни го [стадото] Стоян, гледа го, / до сред го зима изхрани, / че му й се зааре свършило, / че му е стадо замряло. Нар. пес., СбВСт, 306. Вече месец откак добитъкът е замрял от лоша болест.
◊ Замираме / замрем като мухи. Разг. Започваме да мрем в много голямо количество, масово. Една невярна болест налетя по дечурлигата, замряха като мухи. Чудомир, Избр. пр, 92.
ЗАМЍРАМ3, -аш, несв. (остар. и диал.); замèря, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Замервам2, замерям2. Влязвал [умрелият] през ключовата дупка в къщата им, свивал са горе на полицата, отгдето ги замирал с комачки. З. Стоянов, ЗБВ I, 161.
2. Непрех. Замахвам2. Замира с тояга. Н. Геров, РБЯ II, 91.