ЗАМЍРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от замирам1. Поради недостиг на светлина темпът на развитие на някои водорасли се забавя много, обаче замиране на растителния живот в Черно море няма. В. Петрова, РС, 47. Онова трепване на Елена, замирането ѝ в безкрайно очакване, пораждано пък от допира на неговите пръсти, той откри по-късно. А. Наковски, БС, 25. Едва дочувам шума на тълпата като скърцане на обозни коли или замиране на тежка артилерийска канонада. Л. Стоянов, Х, 167. Поради разконспирирането му и най-вече поради настъпилата стопанска криза и замирането на тютюневата търговия в малкото градче Васил Димитров се пресели в Пловдив. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 383.