ЗАМИРЯ̀ВАМ, -аш, несв; замиря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Успокоявам, утешавам, умирявам. Момченцето се отпусна на ръцете ми и заспа. – Тя го замири, майо – съобщиха едновременно момиченцата. Л. Александрова, ИЕЩ, 81. Дечица жалби нажалиха, / а мама им се чудеше / как да си деца замири. Нар. пес., СбВСт, 493. Любе ле, немой запява, / че ще ма жално нажалиш, / та ма не можеш замири / три да ма мириш години. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 279.
2. Постепенно забавям, спирам нещо. Залюле се нова люлка / долу, долу под селото. / Кой коя си залюлява, / залюлява, замирява? / Тодор Пенка залюлява, / залюлява замирява. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 289. замирявам се, замиря се страд.
ЗАМИРЯ̀ВАМ СЕ несв.; замиря̀ се св., непрех. Диал. Утихвам, умирявам се. Откъм черквата се чуват препирни – зидарите нещо се карат помежду си и пак се замиряват. П. Тодоров, Събр. пр II, 7.