ЗАМЍСАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); замèся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Замесвам2. Брашното замисат с вода, притурят квас, па оставят тестото на топло място да възиде. Д. Манчев, БЕ II, 57. В петък привечер както у момкови, така и у момини занисат квасник, от който после замисат хляба, потребен за сватбата. СбНУ VII, 56. Те [редакторите] замисат партийните си дребнавости дори и в дружествените работи, които нямат нищо общо нито с политиката, нито с партизанството. Бълг., 1902, бр. 483, 3. замисам се, замеся се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)