ЗАМЍСЛЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Състояние на замислен1 или на угрижен човек. Углъбен в своята дълбока замисленост, аз вече бях наближил кантонерката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 162. Матьо седеше на пейката и гледаше пред себе си с израз на строга замисленост. Д. Ангелов, ЖС, 60. Тя държеше постоянно към земята своите черни угаснали очи и в погледа ѝ се четеше тъга и замисленост. Елин Пелин, Съч. III, 18.