ЗАМЍСЛЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); замѝсля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Замислям2. Танчо щом отидеше някъде на работа, веднага замислюваше кога ще се върне у дома. Кр. Григоров, ТГ, 114. В такова бедно състояние заваря Раковски българската литература. Той замислюва да я подигне на степен, равна с литературите на другите напреднали народи и да ѝ даде отпечатък, съответствующ с идеалите и стремленията на народа. К. Величков, ПССъч. VIII, 11. – Стой си мирно, братко Иване, думам ти по бога, не замислювай зло, ще влезеш в някоя беля. Ил. Блъсков, ЗК, 184. замислювам се, замисля се страд.