ЗАМЍСЛЮВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от замислювам се; замисляне1. – Во Влашко ще ида – продължи решително Ненко след късо замислюване. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 90. – Дай аз ще го напиша решението – каза подир кратко замислюване Дакито. Ив. Вазов, Съч. VII, 51.
ЗАМЍСЛЮВАНЕ2, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отгл. същ. от замислювам2 и от замислювам се; замисляне2. По-подирешните тесни връзки между Фотинова и мисионерите могли биха да полъжат изследвача, да предположи и по-деятелна чужда намеса в замислюването и издаването на първото българско периодическо издание. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 656.