ЗАМЍСЛЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от замислям се. Христо вдигна глава къде гредите, замига счестено и след кратко замисляне извика: – А-а-а! Ц. Церковски, Съч. III, 149. Спомни си за неговите продължителни замисляния, за мъките, които таеше в себе си. Й. Йовков, ПК, 213.
ЗАМЍСЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от замислям2 и от замислям се. Замисляне на творба.