ЗАМЍТАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от замитам2 и от замитам се. По-късно Яна се залови да мете двора. Любуваше се на жълтия гердан, увиснал на шията ѝ. При всяко замитане манистата играеха на слънцето, блестяха в очите ѝ. К. Петканов, СВ, 74.