ЗАМЍЧАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За бърдо на тъкачен стан – разнищвам, разкъсвам при тъкане нишките на основата. Стоянка платно тъчеше, / кат го тъчеше, плачеше. / „Що плачеш, мари Стоенке, / дал ти бърдото замича, / ил пък нищелки не изскачат?“ Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 105.