ЗА̀МКА, мн. няма, ж. Диал. 1. Място, което не се огрява или се огрява малко от слънце; усойно място, усое, мъртвина2, мъртвичина, мъртвица2 (Н. Геров, РБЯ). Стаята ми е на замка. Н. Геров, РБЯ II, 92.
2. Прен. Затвор (Ст. Младенов, БТР).
