ЗАМЛЪ̀КВАМ, -аш, несв.; замлъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам да говоря, да викам, да пея, да се смея и под.; млъквам. Пътниците схванаха трагичното ми положение и веднага замлъкнаха. Х. Бенадов, СбСт, 94. Когато поиска думата, цялата зала замлъкна. М. Грубешлиева, ГР, 143. – Хилвуд те обича – прошепна Томаиса – и чрез твоята любов той ще узнае истинския бог. – Замлъкни, Томаисо! Ст. Загорчинов, ЛСС, 46. // Преставам да говоря за нещо, не ми е интересно, не ме занимава повече. Но дали още не приказваха за тях, дали не ги разнасяха из селото? Кина нищо не ѝ носеше вече. Види се, не се интересуваше, а не че хората бяха замлъкнали. Г. Караславов, Тат., 218.
2. За животно или птица – преставам да издавам характерни звуци; млъквам. Жежка пладня. Замлъкнаха / птички гласовити; / слънце грее, лъчи падат / право над главите. Ц. Церковски, Съч. II, 152.
3. За звук, шум, говор, глас, смях, мелодия и под. – преставам да се чувам; замирам1. Трясна втори изстрел, сякаш бърза да догони другия, преди ехото да е замлъкнало. Ем. Станев, ЯГ, 34. Към сутринта стрелбата беше замлъкнала... Кр. Велков, СБ, 134. Из пътя между нивите бавно отива към гробищата малко, бедно погребално шествие. Песните в полето замлъкват. Елин Пелин, Съч. V, 54-55. Другите глъчки и кавги в механата завчас замлъкнаха и всички бяха впериле поглед към дяда Хаджия и дяда Славча. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 156.
4. Прен. За инструмент, машина и под. – преставам да издавам, да възпроизвеждам звук, шум, мелодия и под. Вършитбата мина. Замлъкнаха вършачките. К. Калчев, ПИЖ, 73. Замлъкнаха морзовите апарати в пощите. Нямаше кой да приеме нито една телеграма, нито едно писмо. А. Каралийчев, НЧ, 82. Всички шишанета бяха замлъкнали изведнъж, цялото село мълчеше като вцепенено. Й. Йовков, СЛ, 123. В срещната кръчма тъжовно пропищя гайда, заплака, после пророни няколко тропливи звуци и замлъкна. Елин Пелин, Съч. II, 22.