ЗАМЛЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; замля̀скам, -аш, св., непрех. и прех. Започвам да мляскам. – Та аз съм от село, от Северна България – продължи Шиков и шумно замляска с пълна уста. Б. Несторов, СР, 201. Той взе един локум и го налапа. След него замляскаха и аскерите. Д. Спространов, С, 250. – Евтино тъй бива. Дай пари повече, пуяк да ти сготвя – отвърна Милица съвсем спокойно и лениво замляска току-що лапнат залък. Д. Немиров, БЛ, 28. замлясквам се, замляскам се страд. и взаим. Артистите се замляскаха на сцената.