ЗАМÒГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от замогвам и от замогвам се. Замогването на селото умножило и децата му – старите колиби бързо отеснели. О. Василев, ЖБ, 15. Редом с материалното замогване у художника занаятчия постепенно започва да се пробужда човекът на изкуството. Хр. Ковачевски, СК, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)