ЗАМÒЛВАМ1, -аш, несв.; замòля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да моля. Едното от децата заплака, а другото внезапно изтича пред Коен и го замоли: – Господин Коен, приберете поне мене на работа. А. Михайлов, ДШ, 75. – Не викай! – замоли го Олга шепнешком. П. Вежинов, ДВ, 81. Дойчин я прегърна, подигна леко главата ѝ и синовно я замоли: – Мамо, погледни ме, аз съм Дойчин! К. Петканов, ЗлЗ, 253. Братчето ми замоли пак за хляб. Ст. Чилингиров, ХНН, 172. Майката вдигна очи към изписания с резби таван, прекръсти се набожно и кротко замоли: – Ти, боже, не му се сърди... А. Гуляшки, МТС, 185. замолвам се, замоля се страд.
ЗАМÒЛВАМ СЕ несв.; замòля се св., непрех. Започвам да се моля. Ние бяхме петима. И пет ножа се насочиха срещу него със страхотен блясък. И той коленичи, замоли се за нещо, заскимтя. Вл. Мусаков, СбЗР, 433. – Ноне, мълчи, Ноне – замоли ѝ се Станка. – Не бива да приказваш тъй, не е хубаво да приказваш тъй. Й. Йовков, ЧКГ, 205. Една зимна нощ, кога сети последния си час и смъртна хладина полази костеливите ѝ ръце, домиляха ѝ пак земни теглила, закръсти се, замоли се – да ѝ продължи бог дните. П. Тодоров, И I, 43-44. Дребни ми сълзи оброни / и са на бога замоли: / „Божне ле, вишни господе, / да дадеш силни ветрове / и бурни дъждове“. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 162.
ЗАМÒЛВАМ2, -аш, несв.; замòля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар., сега простонар. Обикн. несв. Моля; помолвам. Апостолът благодари на приятелите си за твърдото им държане и ги замолва да се погрижат за спасението на архива. Ив. Унджиев, ВЛ, 331. Понякога отиваше на гости у семейство Томсън, като взимаше и учебниците със себе си и замолваше Карл или Мери да му обяснят някои от уроците. Ал. Бабек, МЕ, 215. Не по-малко замолвам секиго българина, от каквото и да бъде съсловие, да приеме този ми първ трудец. НБ, 1877, бр. 60, 240. замолвам се, замоля се страд.