ЗАМОНА̀ШВАМ, -аш, несв.; замонàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Въвеждам в монашество, правя някого монах (монахиня). Отец Никодим три години бил послушник, докато го замонашат, друг послушник пък – цели шест години. В. Велчев, АСГ [еа]. замонашвам се, замонаша се страд.
ЗАМОНА̀ШВАМ СЕ несв.; замонàша се св., непрех. Встъпвам в монашество, ставам монах (монахиня). Преди шейсет години папа Хонорий забрани свещеници да изучават медицина; впоследствие реших изобщо да не се замонашвам. Н. Кръстева, ФЗ (превод) [еа]. Княз Борис I, след като предал властта на сина си, се замонашил под кръстното християнско име Михаил.