ЗАМОРÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заморя3 като прил. 1. Който е обхванат от умора; уморен. Заморените войници се хвърлиха на земята и трескаво почнаха да ровят с шанцовите си инструменти плитки стрелкови трапчета. П. Вежинов, ВР, 264. Заморените коне лъщяха от пот. Ст. Марков, ДБ, 135.
2. Който показва, издава умора. Пот като град капеше от замореното лице на кацаря. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 73. По едно време на отворената врата се изправи Малина. Чуваше се в тъмнината замореното дишане на девойката, като да бе тичала насам. Д. Талев, С II, 242.