ЗАМОРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; заморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. За болест – започвам да моря. А болестта замори по-често и по-често. Елин Пелин, Съч. I, 75. Бре клето село Калугерово! / Мор го замори – черната чума. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 116.
ЗАМОРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; заморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Умъртвявам. Който ще си продава пашкулите, не требова да ги заморява, защото тогава за малко време сто оки пашкули слизат на 35 или 30 оки. З. Княжески, ПРШ (превод), 85-86. заморявам се, заморя се страд.
ЗАМОРЯ̀ВАМ3, -аш, несв.; заморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Ставам причина някой да се измори. – Ти прощавай, даскале, че те заморих дотука, ама работата така дойде. Ив. Вазов, СбНУ I, 72. Спря, пое дъх. Замориха го тези думи, затова продължи след малко. Ст. Сивриев, ПВ, 73. Марко попитал: – Каде отиваш, Гино Звезделино, та си коня заморила? – Отаждам, че Марко си служба прави, си приятели е калесал, сал мене не е калесал. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 506. заморявам се, заморя се страд.
ЗАМОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; заморя̀ се св., непрех. Разг. Уморявам се, изморявам се. От възкачването на падината войниците и полицаите се замориха. Д. Ангелов, ЖС, 390. – Оттука ще ходим по нагорнище, та конете да се не заморяват много. Ив. Вазов, Съч. ХII, 133. Почва се възлизането. – Полека, момчета, ще се заморите. Ал. Константинов, Съч., 100.