ЗАМÒТАМ, -аш, св., прех. Простонар. Замотая2. Тебе кю да си улова, / косата кю ти отрежа, / на връви кю а усуча, / на нозе кю а замотам! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 348. замотам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)