ЗАМОТА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от замотая2 като прил. 1. За въже, бинт, прежда и под. – който е омотан, преплетен, забъркан. Замотани въжета.
2. Който е увит, омотан с плат, бинт, въже и под. Ето ти го, че са задава из шуменския път един човек, замотан у един ямурлук, върви бърже, понякога и подбягва. Ил. Блъсков, ПБ III, 52.
3. Прен. Разг. Който е сложен, труден за оправяне; объркан. – Па и тоя дяволски черковен въпрос не се решава... замотани работи... Ив. Вазов, Съч. VIII, 21.
4. Прен. Който е неясен, труден за разбиране. По законопроекта за железниците той говори дълго, със замотани скучни фрази. С. Радев, ССБ I, 455. Преди няколко дена получи пак войнишката му карта – със същия негов почерк, със същия негов замотан подпис. Д. Калфов, ПЮН, 97.
◊ Замотан на девет възела. Разг. Който е неясен, мъчно разбираем. Отряза го [прошението] дядо владика, сложи му резолюцията, тегли му отдолу един подпис усукан и замотан на девет възела и го препрати на наместника за изпълнение. Чудомир, Избр. пр, 115.