ЗАМОЧУ̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от замочуря като прил. За земна площ, местност – по който има мочурища; мочурлив. А той [дивият ориз] и сега се среща из замочурените места в Индия, Бирма, Виетнам и в други райони на Източна Азия. Сл. Петров, РКХО, 43. Увеличаването на добива зависи от степента на отводняването и агротехниката. При правилното им съчетание този добив може да превиши два и три пъти добива от неотводнените, заблатени и замочурени почви. Д. Велев, М II, 44.