ЗАМРА̀1. Вж. замирам1.
ЗАМРА̀2. Вж. замирам2.
ЗАМРА̀3, -èш, мин. св. замря̀х, прич. мин. св. деят. замря̀л, -а, -о, мн. замрèли, св., непрех. Разг. Ирон. или пренебр. С предл. за. Понякога с отриц. не. Обикн. в мин. неопред. и мин. предв. Нямам никакво желание за нещо или да имам някакъв допир, контакт с някого, не се интересувам, не се нуждая от нещо или от някого; умра, примра. – Искат с наша пита майчин помен да правят. – Дрън-дрън! – Замрели са те за нашата пита. Г. Караславов, ОХ III, 21. Замрял съм за тебе. Δ Не съм замрял за сестра ти. Δ Замрях за него. Δ Не съм замрял за тяхната забава.