ЗАМРА̀ЗВАМ, -аш, несв.; замрàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Намразвам. Тоя българин бил от село и като по-богат, някои си турци го замразиле и му са заканиле да го оберат и убият. НБ, 1876, бр. 27, 107. Хората ще я познаят що е за омразница и, откак омразят нея, най-сетне ще замразят и тебе, че и мене. Ил. Блъсков, РК, 10. замразвам се, замразя се страд. и взаим.