ЗАМРÈЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от замрежа2 като прил. 1. Който има мрежа. Стаята нямаше никакъв прозорец. Осветляваше се с електричество, а се проветряваше през малък вентилатор със замрежена дупка. Г. Белев, КВА, 303. Тая голяма и стара постройка пазеше всички спомени и всички тайни на Ориента: широки стрехи, замрежени прозорци и чардаци. Й. Йовков, Разк. II, 8.
2. За очи – който е полузатворен, присвит. Погледна се в огледалото със замрежени очи, замисли се за нещо. И. Петров, НЛ, 10. През шумните улици тя вървеше почти напосоки покрай дворовете и сградите. Стигна един ъгъл. Огледа се наоколо със замрежени очи. Г. Райчев, ЗК, 183. // За клепки – който е полуспуснат. Дори през замрежените му клепачи, които отказваха да го слушат, му се стори, че не кръв, а алени цветя пъстреят край повалените жени. Ст. Сивриев, ПВ, 149.
3. Прен. За очи, поглед – замечтан, замислен. Те дали отправят замрежен поглед към друг някой по-висок планински връх, дето царува млад кехая. А. Каменова, ХГ, 120. Пред замрежения поглед се мяркат смътни, но пълни с величие образи. Г. Райчев, Избр. съч. II, 36. Първият сняг, селото, обвито в прозрачна синкава мъгла, тайнствените горски усои на Беласица, минава пред вашия замрежен поглед и ви навява носталгия за тоя кът на нашата земя. Д. Калфов, ПЮН, 5.
4. Прен. Който не се вижда добре; замъглен. Симеон извърна глава към тях [жена си и детето] и като видя лицата им, нежни и замрежени в здрача на утрото, почувствува страх. Д. Димов, Т, 262. В далечината се виждаха замрежени в маранята обли върхове.