ЗАМРЪ̀ЗВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от замръзвам1. Данните, които съветската експедиция е получила чрез своите изследвания, позволяват да се уточнят досегашните знания по въпроса за замръзването на земята. ВН, 1958, бр. 2063, 4. – Ти не си свикнал, а студът тук е голям. Сигурно има 40 градуса под нулата. Ето носът ти почна да побелява, а това е признак на замръзване! С. Ставрев, ТСП, 56. Замръзване на почвата.
2. Физ. Преминаване от течно в твърдо състояние. Промените, които засягат само състоянието на телата, като форма, агрегатно състояние и пр., са външни промени или физични явления. Такива външни промени са напр. замръзването и кипенето на водата. Хим. VII кл, 1950, 10. Прехода от твърдо състояние в течно наричаме топене, а обратния процес – втвърдяване или замръзване, ако произлиза при ниска температура. Физ. X кл, 1951, 73.
◊ Точка на замръзване<то>. Физ. Температура, при която една течност преминава в твърдо състояние. Средната месечна температура от ноември до април е под точката на замръзването. П. Делирадев, В, 97. При водата точката на замръзването е нула градуса.
~ Стигам / стигна (идвам) до точката на замръзването. Книж. За някаква работа, дейност – не напредвам, не се развивам; спирам, замирам. Работата е стигнала до точката на замръзването. Ст. Младенов, БТР I, 738.