ЗАМРЪ̀ЗНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от замръзна1 като прил. 1. Който е заледен, превърнат в лед. Тоя ден беше доста студено, замръзналият сняг хруптеше и скърцаше. Д. Талев, ЖС, 331. Той вървеше с мъка из дебелия замръзнал сняг. Елин Пелин, Съч. IV, 243. Градът е замръзнали водни капчици от много мразлив вятър, които като грахови зърна падат всред лято. С. Бобчев, ПОС (превод), 20. // Който е покрит с лед. Страшният януарски студ беше сковал всякакъв живот в тая вековна гора в планината. Не се чуваше никакъв звук на птичка сред замръзналите клони. Д. Калфов, С, 30. Замръзнала река. Замръзнало езеро.
2. Който е вкоравен, втвърден от мраз. Паднал беше тогава първият студ и замръзналата земя звънко кънтеше под копитата на конете. Й. Йовков, Разк. I, 156. Войниците се спуснаха да хвърлят труповете в приготвените гробове. Само лопатите останаха зловещо да звънят по замръзналите буци, с които покриваха труповете. В. Геновска, СГ, 537. Край един храст се виждаше малка дупчица в снега. Тя [лисицата] пъхна острата си муцунка в тая дупка и извади късче замръзнало месо. Ем. Станев, ПЕГ, 73. Иван започна да събува бавно замръзналите си цървули. Г. Караславов, Тат., 229.
3. Който е загинал от студ. Те се скитаха из полето в най-големите виелици, уверени, че ще връхлетят на замръзналите птици. Й. Йовков, Ж 1945, 65. До скоро ся намирали замръзнали слонове в големите ледени планини Сибирски. Г. Йошев, КВИ (превод), 7-8.
4. Който е изложен продължително време на студ; измръзнал, премръзнал. Звънлив тропот на каруци, които се изсипват по стръмната уличка с кацнали по тях селянки със замръзнали румени лица, като усмихнати кукли. К. Константинов, ППГ, 54. – Две замръзнали устни са допряха на челото ми. Ч, 1875, бр. 1, 42.
5. За течни и леснотопими вещества – който се втвърдява при изстиване. Замръзнала лой. Замръзнала мас. Замръзнал живак. // Прен. За ядене – който е изстинал; студен. Изстиналата и замръзнала пача се сервира със салата от картофи или настърган хрян с ябълки и оцет. Н. Сотиров, СК, 189. Той бутна настрана чинията със замръзналото вече ядене.
6. Прен. Който е неподвижен, вцепенен от силно преживяване. В кабинета влязоха двама души, отрупани с оръжие. – Обискирайте! – заповяда момъкът и те тутакси започнаха да опипват ловко и привично замръзналите от страх общинари и чорбаджии. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 256. Якобинците мълчат. „Презрени якобинци“ – говори замръзналата поза на умния Стоенча. Ал. Константинов, Съч., 33.
7. Прен. Който е спрял на някаква степен на развитие, който не се развива. Нейната живопис [на православната религия] има изключително отвлечен, свещен характер; тя е неподвижна, тя е завършена, замръзнала, неспособна ни за напредък, ни за упадък. Ив. Вазов, Съч. XV, 27.
8. Остар. Който е много студен; леден. Ситен сняг и скреж префръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух. Ив. Вазов, Съч. VII, 116. Всички други коне треперяха и тръпняха под четирите си крака, като че ли излазяха из замръзнала вода. Ч, 1875, бр. 10, 471.
9. Остар. Замразен. „Умирам!“ – извиках аз, задавен от убийственото зловоние, и чак тогава се съгласиха да напуснем този ад и бегом през едни мрачни стълби, през едни ледени подземия, складове на замръзнало месо, ние излязохме на божия свят. Ал. Константинов, БПр, 1895, кн. 5, 55.
◊ Като замръзнал, съм (стоя, гледам и под.). Разг. Съвършено неподвижен. Той бе като замръзнал на мястото си и нито смееше, нито можеше да каже нещо. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 383. – Видя ли какво грозно нещо е умиралката. Момичето стои като замръзнало. А. Каменова, ХГ, 133. – Да заведем и тези нещастни у дома – каза Стоян, като показа с пръст на двете жени, които като замръзнали стояха на местата си. В. Друмев, НФ, 91.