ЗАМРЪ̀КВАМ, -аш, несв.; замръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с обст. поясн. 1. Оставам, намирам се някъде (обикн. извън дома си) до залеза на слънцето, когато се свечерява. Ние замръкнахме на същото място на Лисец, в краището на гората, под високите букове. З. Стоянов, ЗБВ II, 174. Английските и французките войници окупатори се напиват по кръчмите, гонят девойките по градините. Момиче не смее да замръкне от къщи. А. Каралийчев, НЧ, 37. – Като замръкнем, ще стъкнем огън, като сипне зора, пак ще тръгнем. П. Тодоров, И I, 94. – Митьо льо, олдаш и кардаш! / Стани ми, Митьо йотвори / че съм си, Митьо, замръкнал – / таз вечер тук да нощувам! Нар. пес., СбНУ XXXVI, 88. Няма да замръкна в къщата ти! Клетва. ● Прех. Нар.-поет. Недей ма, мрако, замръква / на тази нива голяма. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 63. Мъркво ле, не ма замръквай / на тази нива голяма, / голяма девет уврата. Нар. пес., СбВСт, 564.
2. Намирам се в някакво положение или състояние, когато се свечерява. Например веднъж той ме занимава цял час върху голотата на Софийското поле; друг път ние замръквахме на въпроса за скръбния упадък на нашето вестникарство. Ив. Вазов, Съч. IX, 136. – Аз всеки ден напомням на моите да не замръкват без хляб. Сл. Трънски, Н, 284. В игрите има нещо, на което човек не може да се насити. Ний замръкваме, майките ни подвикват от разни страни, канят ни да се прибираме, но кой ще ги чуе? Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 88. Гунка мислеше за тях, очакваше ги всеки пазарен ден и когато не идваха, замръкваше натъжена. Г. Райчев, ЗК, 215. Арестуваните чакаха ужасени. Никой не беше сигурен, че като замръква, ще осъмне жив и здрав. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 312-313.
◊ Замръквам и осъмвам някъде. Разг. Непрекъснато стоя някъде, по цял ден се намирам някъде. „Балканска звезда“ трябваше да стане първо предприятие в целия град. С такива мечти живееше младата директорка, с такива желания тя осъмваше и замръкваше в предприятието. К. Калчев, СТ, 87. А посинее ли стопленото от южняка небе, размрази ли се земята, сгрята от бялото пролетно слънце, с децата и жените Вельо е сред полята, сред черните угари. Там осъмва, там замръква. Ил. Волен, ДД, 52. Замръкнал, та не осъмнал. Диал. 1. Умрял. 2. Забягнал.