ЗАМРЪ̀КВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от замръква и от замръква се. Надеящец са да пристигне преди замръкване в селото, гдето щеше да преспи, Живко се впусна весело в гъстините на леса. П. Бобеков, БВК (побълг.), 3. Вечерта на Богоявление, срещу Ивановден, кога при замръкване секи са готвеше още от вечер да посрещне радостно, весело и утрешния празник, тъкмо по това време горка-горчица Еленка стоеше до прозореца на една от къщите си, що беше над пътя. Ил. Блъсков, ПБ III, 26-27. Замръкването ме свари по път.
ЗАМРЪ̀КВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от замръквам. Замръкването на децата по полето тревожеше родителите.