ЗАМРЪ̀КНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); замръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Замръквам. На сутринта един от селяните ме заведе на къщата си, нагости ме и тогава чак ми каза, че заповедта на бея била да не замръкнувам вечерта в Бяла. П. Р. Славейков, БП I, IX.