ЗАМРЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; замръ̀нкам, -аш, св., прех. и непрех. Разг. Започвам да мрънкам. Дръпна се той и замрънка: – Абе, още като ви видех с тая чанта и с тия купешки дрехи, рекох си, или е инспектор, или е доктор. Ст. Даскалов, ПЯ, 106. – Ма-а-мо... – замрънка сънливото дете. – Събуди се ангелчето ми, погледни ме! Д. Калфов, Избр. разк., 105. Най-после то се разсърди, замрънка и ха да се разплаче. Б. Несторов, АР, 94. Свещеникът замрънква молитвата си. замрънквам се, замрънкам се страд.