ЗАМУРГАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; замургавèя, -èеш, мин. св. замургавя̀х, прич. мин. св. деят. замургавя̀л, -а, -о, мн. замургавèли, св., непрех. За кожата на човешкото тяло – придобивам възтъмен цвят, мургавина под въздействието на слънчевите лъчи; помургавявам, почернявам; загарям3. От пет слънчеви бани кожата ми замургавя. Δ Всяко лято лицето и ръцете ѝ замургавяват от планинското слънце. // Ставам с такава кожа на лицето, тялото; помургавявам, почернявам, загарям3. Когато добре замургавея от черноморското слънце, отивам на планина.
ЗАМУРГАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; замургавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Обикн. за слънце – правя кожата на някого да придобие възтъмен цвят, мургавина, загар. Същия ден владетелят се превърнал на могъщо слънце. Замургавявал лицата на моряци, работници и жетвари. Ран Босилек, Р, 106. замургавявам се, замургавя се страд.