ЗАМУРГАВЯ̀Л, -а, -о, мн. замургавèли. Прич. мин. св. деят. от замургавея като прил. 1. За кожата на човешкото тяло – който се отличава с възмургав цвят, с мургавина, получена под въздействието обикн. на слънчевите лъчи; почернял, помургавял, загорял. Пред него двама момци многозначително се хилеха. Като снежна ивица блестяха зъбите им на замургавелите лица. Б. Несторов, АР, 11. Стефан Койчев обърсва с опакото на ръката си стичащите се по замургавялото му лице струйки пот. НД, 1963, бр. 162, 9.
2. За човек – който има такава кожа; почернял, помургавял, загорял. Застанал сред другарите си, той слушаше като захласнат думите на началника на заставата – млад замургавял офицер – и замечта за границата. Б. Несторов, СР, 98.