ЗАМУ̀ШВАМ, -аш, несв.; заму̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Пъхвам, вкарвам нещо с натиск, тикане някъде или в някое пространство, зад, до нещо друго, а също и вътре в нещо; втиквам, втъквам, въвирам, завирам1, мушвам. Като искате да вървите, готов съм за другар – рекох аз, замуших книжата във вътрешния джоб на палтото и стъпих на шосето. Н. Попфилипов, СбЗР, 63. Събраха празните бутилки и ги замушиха някъде настрана. Н. Попфилипов, РЛ, 37. Младоженецът зема погачата, изрязва от средата на погачата едно колело, което замушва в пояса си, за да го изяде с невестата си вечерта. СбНУ V, 61.
2. Пъхвам, вкарвам нещо, обикн. тънко, остро, навътре, в, до друго, за да го прикрепя; забождам2, затиквам2, забучвам2, затъквам, втиквам. В средата на трапезата са сложени два самуна, на които са залепени кравае, а на краваете са замушени клечки с ябълки. СбНУ V, 62. замушвам се, замуша се страд.