ЗАМУ̀ШКВАМ, -аш, несв.; заму̀шкам, -аш, св., прех. Разг. Започвам да мушкам. – Хей, сядай де! – възбуден като мене ми прошепна Леско и закачливо ме замушка по хълбока с острия си лакът. Д. Бозаков, ДС, 72. Замушках съседа отпред, за да се обърне. замушквам се, замушкам се страд., възвр. и взаим.