ЗАМЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; замъ̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Унасям се в лек сън, в дрямка; задрямвам. В съзнанието му трептеше образът на смелата русокоса девойка, със сладките спомени за която му се искаше да заспи. Той вече замъгваше, и тъкмо в най-хубавия миг ключът на вратата щракна. Г. Караславов, ОХ IV, 600. Замъгнал, той се стряскаше за миг и все не можеше да свикне, че не е нито в блиндажа на фронта, нито в болницата, а е у дома си. Г. Караславов, ОХ II, 54.