ЗАМЪГЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от замъглявам и от замъглявам се; замъгление. Поетът си е турил цел – в образите и постъпките на множество от действуващите лица да алегоризира абстрактни общочовешки идеи, като си помага с тая неблагодарна работа с разни мистични замъглявания. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 168. Получава се много тежко отравяне със задух, силна отпадналост, белодробен оток и замъгляване на съзнанието. НТМ, 1966, кн. 211-212, 52.


Източник: Речник на българския език (онлайн)