ЗАМЪ̀ГЛЯМ, -яш, несв. (диал.); замъ̀гля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Замъглявам. Капка горделивост не замъгля очите на Нинчо. Той сам чувствува колко много още трябва да даде на своята родина. Ст. Станчев, НР, 180-181. замъглям се, замъгля се страд.
ЗАМЪ̀ГЛЯМ СЕ несв. (диал.); замъ̀гля се св., непрех. Замъглявам се. – По-тънка ичкия, Филипе. Да не ми се замъгля много главата. Й. Йовков, ЖС, 76.