ЗАМЪДРУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да мъдрувам. – Аз често обичам да се виждам, като че съм огрян от залеза. Само че пак замъдрувах, а онези славни момчета ще изпият без мене виното. А. Каменова, ХГ, 30.
