ЗАМЪЖДУ̀КВАМ, -аш, несв.; замъжду̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да мъждукам. Някъде в хана, който се тъмнее отсреща, замъждуква светлина. П. Тодоров, Събр. пр II, 215. Лампата замъждука. Иванов наля газ, изчисти фитила. Ст. Марков, ДБ, 139. Сам-там по прашните буренаци край пътя замъждукаха още [светулки]. П. Тодоров, И I, 126. Из кривите калдъръмени улици замъждукаха самотни газени фенери. П. Здравков, НД, 5. Тук и там по изцъкленото небе замъждуква по някоя звездица. Т. Влайков, Съч. III, 13.