ЗАМЪЖДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; замъждèя, -èеш, мин. св. замъждя̀х, прич. мин. св. деят. замъждя̀л, -а, -о, мн. замъждèли и замъждя̀, -ѝш, мин. св. замъждя̀х, прич. мин. св. деят. замъждя̀л, -а, -о, мн. замъждèли, св., непрех. Започвам да мъждея, да мъждя. – Седянка ли е то! Замъждели две гъбясали свещи, окумили се. П. Тодоров, Събр. пр II, 267. На юг ниско над хоризонта и зад една прозрачна облачна пелена замъждя слънцето. Д. Фучеджиев, Р, 214. Два свещника едвам / посред на масата светулкат, в ясни плам / на буйния оджак възмогнат, замъждели – / тъй както в небеса звездици закъснели / мъждят, иззад гори, щом / месец засияй. П. П. Славейков, КП ч. III, 16. Притъмня. Замъждяха тук-там светлини зад прозорчета на селските къщи.