ЗАМЪЖДЯ̀Л, -а, -о, мн. замъждèли. Прич. мин. св. деят. от замъждея и от замъждя като прил. Който е мъждив и не гори, не свети добре. Пак в Кървава песен Славейков рисува майсторски обстановката на една градска българска къща – с буйния оджак, със замъждели светлини сред стаята. БР, 1931, кн. 6, 181. Ни сила има в мен, ни страст; / аз свещ съм замъждяла. П. Р. Славейков, Ч, 1871, бр. 3, 135.